Футболистът на Левски Илиян Стефанов коментира случилото се по време на мача

Футболистът на Левски Илиян Стефанов коментира случилото се по време на мача с Локомотив София нощес. Асът на „ сините “ вкара последния гол за внушителното 6:0, сподели страсти поради умрелия си татко и получи жълт картон на съдията, откакто съблече фланелката си.

След дуела Нани прегърна малко момиченце от трибуните. Часове по-късно той приказва пред " Блиц "  за връзките с баща си.

- Здравей, Илияне! Моля те да ни опишеш какво претърпя в мига, в който изпрати топката във вратата?

- Когато вкарах гола, мълния мина през главата ми, че татко ми е на мача. Той постоянно стоеше на едно характерно място на „ Герена “ – горе в " А " бранш. Тръгнах към бранша след гола и осъзнах, че баща към този момент е на друго място. В същия миг прелетяха толкоз доста страсти в мен, толкоз доста мемоари по какъв начин татко ми е доста благополучен, че съм в Левски и че въвеждам голове. Казах си, баща несъмнено е още веднъж доста горделив. Това, че го правех благополучен, ме зареждаше. Нашите връзки постоянно са били прелестни, фамилията постоянно е било №1 за мен. И се разплаках, насълзиха ми се очите, даже съотборниците ми малко ме прикриха  и в същото време ме окуражиха. Беше доста прочувствен миг.

- Очакваше ли съдията да ти покаже жълт картон?

- Ами, да, чаках, поради събличането на фланелката. Все отново са правила, какво да се прави… Но аз имах по-специален миг след мача, когато при дежурното минаване да поздравим нашите почитатели видях едно малко момиченце.

- Да, да. Има фотоси, на които си прегърнал детето. Кое е това момиченце?

- Случайно го видях. Баща му го е довел за първи път на мач. Виж каква съдба  - идва за първи път и след това го взима футболист на терена и го прегръща. При неналичието на татко ми се сетих каква горделивост е да имаш дете, какъв брой е прелестно. Това красиво детенце блестна от наслада. Очичките му светнаха, когато го взех в обятията си, а татко му доста се зарадва. После му подарих фланелка.

- Ще те помоля да разкажеш повече за татко си?

- Ами, в случай че не беше той, нямаше да съм футболист, тъй като татко ми беше основателят. Да, аз доста обичах футбола и много играех в квартала и на улицата по през целия ден, само че в никакъв случай не съм си представял, че баща ще ме запише да упражнявам. Но един ден пристигна и ми сподели: „ Утре отиваш в обичания ти тим “. И аз единствено споделих: „ Добре “. Баща ми идваше на всеки мач. Даже и когато играех в Локо София. Много беше горделив с мен.

- А коментирахте ли мачовете, в които играеш, посочвал ли е плюсовете и минусите в играта ти?   

- Да, баща беше значителен критик в това отношение и сме имали разногласия, само че това беше част от неговата човешка същина. Аз го обичах същински, той беше доста сериозен, образован и доброжелателен  човек. Винаги е изживявал моментите.

- Баща ти по какъв начин претърпя твоя връх в кариерата досега – победния гол против ЦСКА на финала за Купата през месец май предходната година?

-Освен, че ми е обичания миг поради обстоятелствата и събитията, се радвах и поради баща. Тогава той беше толкоз благополучен, колкото е висок Еверест – най-големия връх на планетата. Първото нещо, което направих след финала, е да отида при него. Той ме погледна просълзено и бе прегръщаше една-две минути.

- Кой беше последният диалог с татко ти?

- Последният ни диалог ще го помня цялостен живот. В края му споделих, че доста го обичам. Говорихме си са футбол, тъй като таман бяхме играли мач и бях вкарал гол. Пак беше доста благополучен. За следващ път. Разбрахме се след три дни, като се върна, да се забележим. Да излезем и да се почерпим, да обядваме.  Но… Така и не обядвахме, по този начин и не се видяхме повече. Но аз постоянно ще го обичам.